Въглерод: Колкото по-високо е съдържанието на въглерод, толкова по-висока е твърдостта на стоманата, но толкова по-ниска е нейната пластичност и издръжливост.
Сяра: Това е вреден примес в стоманата. Стоманата с високо съдържание на сяра е склонна към крехко напукване, когато е подложена на обработка под налягане при високи температури. Това обикновено се нарича гореща чупливост.
Фосфор: може значително да намали пластичността и якостта на стоманата, особено при ниски температури. Това явление се нарича студена чупливост. Във високо-качествената стомана сярата и фосфорът трябва да бъдат строго контролирани. От друга страна, високото съдържание на сяра и фосфор в ниско-въглеродната стомана може да улесни рязането и счупването, което е от полза за подобряване на обработваемостта на стоманата.
Манган: Може да увеличи якостта на стоманата, да отслаби и елиминира неблагоприятните ефекти на сярата и да подобри закаляването на стоманата. Високо{1}}легирана стомана (стомана с високо съдържание на манган) с високо съдържание на манган има добра устойчивост на износване и други физични свойства.
Силиций: Може да увеличи твърдостта на стоманата, но да намали нейната пластичност и издръжливост. Електрическата стомана съдържа известно количество силиций, което може да подобри нейните меки магнитни свойства.
Волфрам: Може да увеличи червената твърдост и топлоустойчивостта на стоманата и да подобри нейната устойчивост на износване.
Хром: Може да подобри закаляемостта и устойчивостта на износване на стоманата и да подобри нейната устойчивост на корозия и устойчивост на окисление.
Цинк: За да се подобри устойчивостта на корозия, общите стоманени тръби (черни тръби) са поцинковани. Поцинкованите стоманени тръби се делят на горещо поцинковане и електро-поцинковане. Горещото поцинковане има по-дебел галванизиращ слой, докато електро-поцинковането има по-ниска цена, така че се предлагат поцинковани стоманени тръби.
